ХРИСТИЯНСКИ МОНОГРАМ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ
Автор Божидар Чапъров
На 3 юни 1968 г. до втория вход на горната или централна част на крепостта, обърнат на запад , бе открит издялан върху гладката мраморна скала голям християнски монограм.Монограмът се състои от лве части, разделени чрез вълнообразна линия. Нивото на първата — горна част е с няколко милиметра по-ниско от другата. Представени са два отвесни кръста. Единият от тях е заобн колен от думите: IC ХС NIKA. Над съкращенията има титли. Раменете на кръста от горната част на монограма са разчленени. Общата височина на монограма е 42 см, а ширината 20 см. Добре издяланите 6vkви са високи 4 см и имат средна дълбочина 0,5 см. Монограмът е много добое запазен с изключение на буквата „А", която едва се забелязва.
Подобни християнски монограми се срешат на просфори, погребални савани, кръстове, възпоменателни чешми, миниатюри, монети, ръкописни полеи, антиминси. Досега не ни са известни подобни надписи, издялани върху не подвижна скала. Ето защо ще си позволим да загатнем за три възможни тълкувания: монограм в началото на погребален или друг надпис, религиозен знак или ставропигия.
С кръст или кръст с християнски монограм започват стотици надписи — погребални1 и с друг характер.2 Но в нашия случай нямаме надпис, а също така няма възможност и за гроб, тъй като наоколо мястото е скалисто и не позволява това.
Втората възможност е, че това е религиозен знак, поставен на оброчно място3 или с цел да не влиза смъртта в този дом. Обичаят да се поставя този знак при ново жилище на входната врата и изобшо поставянето на надписи по стените и особено около входовете, е твърде застъпен в християнския свят.4
Предположението, че монограмът е ставропигмнален знак изглежда най-вероятно. Освен издадената сингелия, в Рилския ставропигиален манастир е имало каменни кръстове, които са замествали нотариалните актове.5
След построяването на Бачковския манастир през 1083 г., историята на манастира е история и на Асенова крепост, тъй като, според типика на Григорий Бакуриани, основателят на манастира, тя влиза в пределите му като „първия и главния имот".6 Г. Бакуриани провъзгласява с хрисовул независимостта на манастира от всяка светска или духовна власт, „а също така и от страна на императора и патриарха".7 Нямаме сведения кога манастирът е станал ставропигиален, на пряко подчинение на българската или друга патриаршия.8 Най-ранни сведения, че Бачковският манастир е ставропигиален черпим от един акт на патриарх Кирил, издаден в 1628 г. Според този документ патриаршията се меси в работата на манастира през XVI век.
В 1394 г. в Бачковския манастир е заточен последният български патриарх Евтимий. Следователно още преди идването на турците Бачковският манастир е бил ставропигиален. Не е и възможно такъв велик манастир да е бил под ведомството на местната власт или местния митрополит. Следователно, когато той е бил владян от българите или гърците, е бил ставропигиален или царски, т. е. имал е вътрешно самоуправление и е бил под върховния надзори закрила на патриарха. За това са били издавани писмени документи — сингелия, в които се уреждали правата и задълженията му. Предполагаме по аналогия, че в имотите на манастира са били побивани кръстове (ставропигии). Те са замествали нотариалния акт и са били символ за притежание на дадено място или имот към манастира.
Вероятно с подобна цел е бил поставен и християнският монограм на Асенова крепост — знак, че от приходите на този имот има право да се ползува само патриаршията.
Датирането на монограма епиграфски е трудно, защото липсват характерни знаци за даден период. Въз основа на кръстовете, също е трудно да се датира. Латински кръстове се употребяват през дълъг период от време — от IV в. на н. е. до днес.9 Но кръстовете от монограма на Асенова крепост не са чисто латински тип. Те са с по-дълги отвесни рамене.
Кръстове с монограма IC XCNKA се срещат още в катакомбното изкуство.10 В Мадара се срещат кръстове с монограма IC ХС IА, но за жалост не са датирани.11
За датирането на монограма спомага запазеният кръстен знак в началото на Асеновия надпис от крепостта (обр. 1). Тъй като е най-близо до публикувания тук, той много добре може да послужи за сравняване. Станимашките гърци, когато изчукват надписа на Иван Асен II през пролетта на 1883 г., не посмяват да посегнат върху кръста, с който започва надписа. Запазеният кръст от Асеновия надпис е напълно аналогичен с горния кръст от публикувания монограм. Той също е с равни срещуположни рамене, които „се разширяват в краищата. По размери — 8 см х 15 см към 8 см х 14 см също няма съществени различия. Следователно, най-вероятно е, при възстановяването на Асенова крепост (1230—1231 г.), дошлите по волята на царя най-стари каменоделци да са изчукали върху непристъпните скали заедно с Асеновия надпис и този ставропигиален знак, християнски монограм, за притежанието на тези земи направо от царя (патриарха) и имунитета им от местните владетели. Така монограмът е каменният документ за притежанието на тези земи от манастира.
Обр. 1. Кръстът, с който започва Асеновият надпис при Асенова крепост
Разглежданият християнски монограм от Асенова крепост спада към символичните знаци, които са спътници в надписите, но се употребяват и самостоятелно. Те представляват съществен епиграфски елемент.
Историческата стойност и значение на описания монограм ще се изяснят напълно след завършването на археологическите разкопки на крепостта.
1.М. Генчев, Каменен надпис от Ловни дол, сп. Археология, 1964, кн. 4, с. 28, обр. 1; К- Шкорпил, Антични паметници от западното Черноморие, ИАИ, XIV, 1942, с. 25—27, обр. 66—70.
2.Й. Заимов, Битолският надпис на Иван Владислав самодържавец български, С, 1970, с. 15. По въпросите, свързани с християнския кръст, неговата поява, същност и развитие виж: Б. Несторовски, Литургика или наука за богослужение в християнската църква, С, 1931, с. 103—108; Арх. Йона, Учебник по литургика, 1950, С, с. 28—29; М. Ваклинова, Паметник на средновековната дребна пластика, сп. Археология, 1970, кн. 2, с. 48.
3 Оброчните паметници са поставяни с лице на запад, както нашия случай — П. Петров, Кръговидни паметници в Западна България, сп. Археология, 1962, кн. 2, с. 20—21.
4 Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и Хвек, С, 1961, БАН, с. 43.
5 Й. Иванов, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С, 1917, с. 157-161.
6 Извори за българската история, том I, БАН, С, 1968, с. 42.
7 Пак там, с. 54.
8.Причината за създаване на ставропигиални манастири е те да не бъдат зависими от местната духовна и административна власт при гражданските междуособици, за да дават доходите на патриарха и светия синод.
9 Н. Покровски, Очерки памятников християнското искусства и иконографии, Петербург, 1910, с. 23.
10 Ив. Ив. Гошев, Антиминсът. . . , с. 79.
11 Мадара, разкопки и проучвания, кн. II, С, 1936, с.
85, обр. 131, с. 86, обр. 133.