При копане на пръст в землището на с. Момино, Пловдивско, през лятото на 1965 г. работниците попадат на тракийско могилно погребение.1 Част от гробния инвентар е бил съхранен и наскоро предаден в Асеновградския народен музей.2
Могилата се е намирала южно от с. Момино. Била е висока над 4 м и с обиколка около 60 м. За гроба, граден от ломени камъни, не са известни подробности, защото е работено с багер. Между гробния инвентар в запазено състояние са били една антична гръцка ваза и една позлатена бронзова хидрия. На вазата, чиято форма не може да се установи, е имало изобразена сцена на лов на елени. Трима ловци с копия и бягащ елен са били предадени линеарно с тъмнозелена боя върху керемиденочервения фон. Вазата не е запазена. Хидрията се разпаднала при изравянето й от земята в ръцете на работниците останали само трите й дръжки и незначителна част от тялото. От запазените части съдът не може да се възстанови. Хидрията е имала две хоризонтални и една отвесна дръжки, богато украсени с лъвски протомета, змии и палмети. Това е комплект от редки творби на античното бронзолеярство.
Отвесната дръжка е съединявала горната част на устието с най-издутата част от тялото (обр. 1). Тя е висока 28 и широка 22 см. Издига се Над устието, а за да се прикрепи по-добре към него, се разширява и има от долната страна жлеб, в който влиза ръбът на устието. Част от устието е запазено, прикрепено за дръжката с две бронзови нитчета. Над устието дръжката е изработена като лъвско протоме. Главата е с широко отворена уста.
Обр. 1. Отвесна дръжка на хидрията от с. Момино
Виждат се два горни и два долни зъба, между които виси изплезеният език. Носът е леко издаден напред. Ноздрите са очертани. Челото е високо и разделено на две плоскости. Очите са бадемовидни с означени зеници. Ушите са полукръгли. Около главата е предадена гривата с кичури косми, гравирани по дръжката (обр. 2).
Обр. 2. Лъвската глава от горната част на отвесната дръжка на хидрия от с. Момино
Разширената част на дръжката под лъвската глава от двете й страни е заета от предните крака, които завършват с лапи, а над тях, по-назад, са поставени дисковете, украсени с по една гравирана розета. По външната страна на дръжката минава тяло на змия. Върху главата на змията са гравирани някои подробности (сбр. 3).
Обр. 3. Изображение на змия върху същата
Долната част на дръжката е оформена като база и украсена с пет едри топчета. Под тях дръжката се разширява във второ лъскаво протоме, което е опирало върху най-издутата част на хидрията. То е предадено в нисък релеф. Челото е разделено на две плоскости, очите са бадемовидни, а зениците са предадени с кръгчета. Очертани са ноздрите. Ушите са изправени и се извиват нагоре. Гривата и тук е предадена с гравиране. Пред главата се подават двете лица. Цялото протоме създава впечатление, че е представен лъв в момент преди скок към жертвата си. Отстрани на това второ лъвско протоме са извили глави две змии. Ще припомним, че змията е свещено животно на Дионис.
Двете странични дръжки на хидрията са напълно еднакви. Те са дълги по 20 см и излизат от деветлистна палмета, украсена с волути при основата си. Стволът им е покрит с по четири отвесни канелюра, които са прекъснати в средата от един цилиндър, украсен със зигзаговидни линии, и един пояс с пет топчета, както при долната част на отвесната дръжка.
При спектралния анализ се установи следният качествен състав на метала: злато от 0,001 до 0,01%, мед повече от 10%, калай повече от 1%, олово около 1°о и цинк по-малко от 0,01 %.3
Дръжките от с. Момино са с оригинална украса и са изпълнени майсторски и артистично. Познати ни са досега седем подобни дръжки, две от които са намерени в България — при Старо село, Сливенско, и при с. Пастуша, Пловдивско.4 Най- близка успоредица с дръжките от с. Момино представя един комплект от подобни дръжки в Метрополитен музеум в Ню Йорк.5 По разпределение на украсата на дръжките нюйоркският комплект не показва съществени различия от разгледаните тук дръжки. Изключение прави само долната част на отвесната дръжка, която представлява крилата сирена, а в страничните дръжки деветте листа на палметата се сливат в една плоскост. Всичко друго се дублира до подробности. Няма съмнение, че и двата комплекта са от един и същ център на гръцката художествена индустрия и са работа на много добър майстор. Комплектът от Ню Йорк се датира около 460—450 г. пр. н. е., към което време трябва да отнесем и нашия.
Комплектът от дръжки от с. Момино говори за икономическите връзки на тракийската аристокрация от този край с най-добрите центрове на гръцката художествена индустрия по времето на основателя на Одриското царство Терес. Възможно е намерените съдове да са били получени като данък, а не по пътя на търговски обмен. Подобни дарове във вид на скъпоценни съдове е получавал не само върховният владетел, но и вождовете на някои тракийски племена — парадинасти.
Ценната археологическа находка от могилното погребение край пловдивското село Момино е свидетелство за ръста на духовната и материалната култура в тази област на Тракия.
1 Оскъдни сведения получихме от Тодор К- Тошев и Георги Пенчев, работили през това време на обекта.
2 Находката е запазена от Христо Динков, за което му изказваме благодарност.
3 Спектралният анализ бе изпълнен в спектралната лаборатория при секция физически изследвания на Научноизследователския институт по цветни метали — Пловдив.
4 Иван Венедиков. Находката от Старо село, Сливенско-ИАИ. XXVII. 1964. с. 95 — 106. Иван Венедиков. пое. соч., с.
5 Пак там. с. 104.
Автор Божидар Чапъров