Поречието на река Чая обхваща 1200 кв км. Днес в него са разположени 25 селища. Между тях са градовете Чепеларе, Лъки и Асеновград. Река Чая води своето начало от известната седловина Рожен, минава покрай Чепеларската и Хвойненската котловина и от Асеновград бавно тече на север, за да се влее в река Марица.
Споменатият район е обитаван от дълбока древност. Малко са писмените извори, които ни разкриват историята на този край. Ето защо учените-проучватели трябва да разбират езика на материалните свидетели от древността: крепостите, селищата, монетите, надписите и много други. С тяхна помощ се възстановяват животът, обичаите и нравите от миналото. Преди години, в пещерата Топчика /Добростанския масив/, бяха открити уникални скални рисунки, даващи ни представа за духовния живот на първите обитатели по тези места. За тях ние съдим и от намерените каменни чукове, брадвички и красиви обрядни предмети в землищата на Чепеларе, Козаново, Асеновград, Мулдава — датиращи от VI хил. пр. н. е.
През I хил. пр.н.е. долното течение на реката е било заселено с равнинните беси, средното с ядрото на бесите, а горното навярно с травсите — клон на бесите. Бесите, един от най-големите тракийски племенни съюзи, са били известни в древността като най-войнствените. Те често воювали със своите съседи и най-упорито се борели срещу завоевателите-римляни. Македонците, Птоломеите и римляните ценели високо тяхната храброст и в своите войски поддържали специални поделения от нападателните и безстрашни тракийци — бесите.
Славени като опитни рудари през цялата античност, бесите започнали да получават и обработват желязото към XII столетие пр. н. е. Разработването на медни, сребърни и железни руди, наличието на важен път— свързващ Беломорието с долината на р.Марица по поречието на р. Чая — били отлични условия за създаването на стопански център през първата половина на I хил. пр .н. е. в горното поречие на реката. Този център влияел върху развитието на презродопския път, който с образуването на тракийската държава е бил навярно добре организирано пътно съоръжение. Пръв известен строител на пътища в древна Тракия е великият тракийски цар Ситалк, който в походите си срещу пеонците в Македония минава през селището на трихълмието (Евмолпия), увличайки със себе си планинските беси от поречието на Чая.
Голяма роля за икономическото развитие на бесите по поречието имало трайното отсядане на гърците през VII—VI в. пр. н. е. по бреговете на Тракийско (Егейско) море. Най-силно е било значението на градовете—колонии Марокея и Абдера. С развитието на гръцките колонии местният стокообмен бил нарушен. Гърците усещали добре ролята на тракийския пазар и умеели да предложат стока (далечни и скъпи платове, съдове, украшения) и да купят стока (дървен материал, смола, пчелен мед, восък, месо, метали). И действително, проучването на археологическия материал показва, че някои находки (като наколенниците от Асеновград) не са работени в Тракия, а са внесени от Гърция. Предмет на търговски обмен са били и откритите в с. Момино бронзови съдове с позлата (т. н. хидрии) датирани към 460—450 г. пр. н. е.
Възникват и много селища. Първоначално при военни стълкновения местните тракийци заемали естествено укрепените възвишения. През по-късните епохи тези възвишения били укрепявани с дървена ограда (палисада) или крепостни стени от необработени каменни блокове. Тези укрепени места са били използвани само при вражески нападения. В мирно време бесите живеели в неохранявани селища и само по-значимите от тях били допълнително укрепявани. Неукрепени селища са открити в землищата на Косово, Асенец, Павелско, Бачково, Дряново, Манастир и много други. От крепостите по-важни са тези при Асеновград,. Забърдо, Орехово, Куклен и др.
Основно значение за икономиката на равнинните беси имало земеделието. В Асеновград, Долно Воден и другаде са намерени големи глинени съдове за съхранение на зърнени храни. Планинските беси отглеждали значителни стада от овце и коне. Богатите рудни залежи в районите на Павелско, Среброто, Манастир, Лъкавица, Наречен и многото рудни разработки от I хил. пр. н. е. предполага наличието на рударството като траен поминък в този край. Река Чая е била златоносна и едно от нейните наименования е Алтън дере — златната река. От добиваните: злато, сребро, мед и желязо са правели разнообразни фибули (безопасни игли с практическа и естетическа стойност), гривни и торкви, които намирали добър пазар.Това се потвърждава от голямото количество находки, като сечива, оръжия и красиви накити.
Горна част от дръжка на хидрия, с. Момино, Пловдивско
Числеността и видът на металните изделия показват, че тук е съществувало силно развито местно производство на металургията и металообработването. Около днешните Павелско- Проглед е кипяла древната „индустрия".
От оръдията за производство – сечива- са намерени бронзови и железни ножчета в околностите на Чепеларе, Асеновград и другаде, които са местно производство. Въоръжението на тракийския войн е представено с почти всички видове оръжия: копия, мечове, шлемове, ризници. Местните грънчарски работилници произвеждали различни по форма съдове: долиуми, канички, паничии, гърнета, чаши, урни и др. Малка част от тях са работени на ръка, а останалите- на грънчарско колело. Много глинени съдове имат вдлъбната и печатна украса: геометрични мотиви, врязани тръгълници, спирали, растителни орнаменти — житни класове, рибена кост. Бронзовите игли и прешлени говорят за развито шивачество и предачество. В обширните горски райони се развивали дърводобивът и въглищарството. Лозарството също е било занятие на бесите.
Развитието и напредъкът на занаятчийството довело до разширяване на търговските връзки. Най-ранната монета е от V в. пр. н. е. на непознато тракийско племе (може би от бесите), намерена в Асеновградско. От тракийските царе са намерени монети на Ама док, Аден. Най-много са откритите монети от Филип II и Ал. Македонски, а по-малко от Лизимах, Касандър, Антигон Гонат. Има монети от далечни тракийски краища Одеос, Абдера, Маронея. Голямото количество и значителното разнообразие на намерените парични знаци най-убедително говорят за добре организирания вътрешен пазар и интензивен обмен във вътрешността на страната. Това е дало отражение върху; развитието на търговията с външния свят. Откритите монети от Тракийския Херсонес (Галиполския п-ов), остров Тасос, Тесалоника( Солун), Егея, Филипи, Парион и Атина, потвърждават, че не само крайбрежието, а и селищата във вътрешността са имали търговски връзки далеч от Тракия.
Изкуството, като последица от икономическия напредък, също е било в разцвет. Като произведения на тракийската торевтика тук са открити статуетки и голямо разнообразие на накити. Последните са представени в няколко вида: фибули, торкви и гривни. Бронзова гривна, която е змия с навито тяло и опашка, е намерена в Асеновград. Торквнте са от две или три усукани жици от бронзова или медна тел.
Най-голямо разнообразие по форма и украса са получили фи-булите. Намерените повече от 45 броя фибули се подразделят по форма на пет вида. От двойноспиралните очилати фибули (с и без централна навивка — осморка) са ни известни 6 броя, изработени от бронз. Другият вид фибули са дъговидните, които се отнасят към VШ—VI в. пр. н. е. При ладиевидните лъкът е само надебелен и приема формата на ладия. Откритите в поречието на р.Чая дъговидни фибули са изработени от бронз. По лъковете на някои от тях има профилувани бразди или възлеста украса.
Останалите дъговидни фибули се подразделят на дъговидни едноспирални и дъговидни двуспирални. От всичките намерени досега само две са желязни, останалите двадесет и две са бронзови. Дъговидните фибули в своето развитие през VI в. пр. н. е. опростяват формата и орнаментацията си .
Очилати фибули от с. Лъкавица и с. Павелско
Това дава възможност за оформяне на четвърти вид дъговидни фибули, известни в науката под името тракийски тип. От тях, които не се срещат вън от Тракия, имаме известни седем броя. Необходимо е да отбележим, че от всичките фибули само 4 са от средното поречие на река Чая, а всичките останали 41 са намерени в горния водосборен район. Това ясно говори за центъра на производството на тези красиви накити.
От религиозните обичаи особено интересен е ритуалът на травсите (племенен клон на бесите), предаден от бащата на историята Херодот така: „Когато у тях някой се роди или умре, те вършат следното: сродниците седят около новородения и го оплакват, колко злини трябва да изтърпи, щом се е родил, и при това изреждат всички човешки патила, умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като казват, че се отървал от всички злини и живее в пълно блаженство". Бесите погребвали своите умрели в изкопан в земята гроб, в който поставяли трупа или съд с праха от изгореното тяло. Гробният инвентар е различен в зависимост от материалното положение на починалия и обичая за времето. Херодот съобщава: „Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред.. , колят различни животни и се угощават. След това го погребват, като просто го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват различни състезания". Сега по поречието на река Чая има 125 надгробни могили и много други некрополи, които пазят погребалните обичаи на нашите прадеди — бесите.
Направеният кратък преглед позволява една панорамна характеристика за развитието на социалния и духовен живот на тракийския племенен състав беси, обитаващи поречието на река Чая през I хилядолетие преди новата ера. Тази материална и духовна култура е част от богатото дравнотракийско наследство, изиграло голяма ролята за развитието на цивилизацията в Югоизточна Европа.
Божидар Чапъров, сп.Тракия, бр. 3, 1976г. стр. 195-200