Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда

Тракийски династични центрове в Маджаровското рудно поле и древните пътища по река Арда

Към края на Второто хилядолетие преди новата ера, за част от тракийските племена стават достояние предимствата на желязото пред медта и бронза и започва масовото му търсене в планините. Подемът на желязната металургия и нейното разпространение е начало на една вътрешна миграция от равнините към местонаходищата на железните руди, които траките умело търсят по ментало- физикален /радиестезичен/ път. Рудодобивът е по доходоносен от земеделието и животновъдството. Заедно със създаването на тези нови металургични центрове започва и развитието на първите работилници за производство на железни оръдия и оръжия, чийто връх достига към средата на Първото хилядолетие преди новата ера. Така възникват малки и по-големи селища в планините, биват заселени най-удобни за живот и най-плодородни части земя, а към тях - места за почит към мъртвите, крепости и светилища. Освен железодобива и желязопроизводството, преселниците имат отлични условия да развиват скотовъдство и дърводобив, а в отделни райони виноделие и земеделие. Със зараждането на тези селища продължава да се развива и култа на траките към скалите, които дават непознатия метал. От скалите те правят своите непрестъпни крепости и ограждат дворовите си със дебели стени. Из камъка пресъздават календари за отмерване на сезоните -  храмове на слънцето и  „виното” , скални гробници и погребални ниши, винарски камъни и жертвеници. За  тях слънцето продължва да е велик господар и вечен двигател на живота им. Те естествено и твърдо вярват в безсмъртието на човешката душа и освобождаването й чрез изгаряне за тях е свещен празник на радост и веселие.

        Според проучвания в тракологията, мегалитни паметници са онези гробнични съоръжения в Източните Родопи, Странджа, Сакар и Източна Стара планина, които са представени чрез долмените, скал­ните гробници и ниши .След години изследвания се разбра, че мегалитните паметници са част от понятието мегалитна култура.”То включва поселищна система и пътна мрежа, социална уредба и търговски връзки, политическа организация, бит и духовен живот на носителите” (Ал. Фол,1982).  Към та­зи култура се отнасят и храмовете на слънцето, светилища, ритуалните кромлехи, менхири, жертвеници, винарни, скални релефи и други. Те са от същата епоха /ХIV  - VI в.пр. н.е./, имат пряка връзка с един­ния култ у траките към мъртвите и слънцето и са изградени върху или от големи скали. /бел.1/

         Като основна база за проучване на мегалитната култура в Източните Родопи  ни послужи поселищното развитие,което се основава на една солидно изградена от нас археологическа карта и дългогодишни теренни проучвания с археологическия кръжок „Борис Дякови”, основан 1971 год.Авторът състави първата нумизматична топография за района,чрез наличните публикации и от инвенттарните книги на музейте:гръцки монети /от 29 полиса/,тракийски монети /от 21 племена и владетели/, тракийски подражания /от 13 вида/,македонски монети/от 8 царе/.Вносните предмети също се нанесоха на карта и се очертаха големите и по малки селищни и религиозни комплекси с  пътищата в Родопите и низинатта на Марица.

         В Родопите и имало пет основи големи тракийски пътища:Пътят Пулпудева – Абдера, Пътят Маронея – Маказа – Пулпудева,Пътят от Горна Места през Чепинската котловина за Маричината низина, Пътищата по река Арда за Горна Места, Пътят по река Въча./публикуван в сборник Пулпудева/.В настоящото изследване  ще се спрем по подробно на тракийските пътищата по река  Арда, от Одрин /Едирне/ за Горна Места /     

, доклад четен в град Маджарово на 14.9.2011 г./

Бележки:

1.Интереса ни към тракийските паметници и култура бе положен от дипломната работа „Археологически паметници по долината на река Чая” и темата за дисертация „ Пътища в Маричината низина и Родопите през I хил.пр.н.е.”След десетилетия работа през 70 –те и 80 –те години и удобрения от двата института по тракология и археология, готовия том „изчезна” и си появи.Тук само посветени ще ме разберат.Каталога остана, Невидимия ме спря да го предам.Пътищата свързват селища /открити и укрепени/, некрополи /в земята и по скалите/, светилища /по върхове и пещери/ и се очертават от монетните и вносни находки,по релефа и реките.Сега ще пусна в обръщение непубликувани по важни паметници без да търся отговор „защо са се появили”.

Литература

1.Попов Д.  Траки. Исторически и културен обзор, изд.”Изток – Запад” 2011. Гръцките интелектуалци и тракийския свят,ЛИК,С,2010. Тракийските царе.Поведения и превъплъщения, ЛИК,С,2007   

2.  Венедиков Ив. — Долмените   и скалните гробници, сб. Мегалитите в Тракия, С. с.  106—109 и посочената там ли­тература, 1976.

3.Фол Ал. Тракийски паметници, част 2, Предговор,Наука и изкуство, С,1982.История на българските земи в древността до край на III в.пр.хр.Университетско издателство „Св.Климент Охридски”,С,1997 г.

4.Маразов Ив.Траките и виното,”Дунав прес ООД”С,2000

Цончев  Д. — Старините около Ха­сковските минерални бани с. 85—107 и посочената там литература., ГПНБМ 1937/39.и цитираната там литература. По този въпрос има много писмени сведения /извори/ и изследвания.

Христов Ив.Пътища и пътни съоръжения в Хемус.Принос към историческата география на древна Тракия,Издателство „Фабер”,В.Търново,2002 г. Планинска Тракия,Население,Култура и религия в древността.В.Тъ рново 1999

Г.Нехризов, Р.Миков „Теренни обхождания и спасителни разкопки във водосборния район на Бяла река”
- Археологични открития и разкопки (АОР), С 2001, стр.76-77.

5.  Чапъров   Б. — Сондажни разкопки и теренни проучвания в Северните Родопи, Археологически открития и    разкопки през 1979 г. с. 65—67. Чапъров Б. Вино по тракийски, сп. „Космос”,1980, бр.10, стр.13 – 15.Чапъров Б. Мегалитни паметници в Тракия,1980 г.Чапъров Б. Каменните винарни на траките, сп. „Лозарство и градинарство” ,1981, стр. 43-46.

Костов Г.Тази мегалитна треска,”Легиста” С, 27. Добруски В.,Материали за археологическата картта на България, С,1900, с. 90-91,

 Филов Б., Избрани паметници в Археологическия музей. – ИАД, I, 24.

8.  Антей — I, 31, а,ф,32 а.

9.  Памятники  мирового   искусства,  Искусства древнего востока, М,   1968,  с. 96, обр. 9ба.

Christov Iv. Mountainous Thrace - I-st millennium BC. 2002 г.

ПЪТИЩАТА ПО    РЕКА   АРДА   ЗА  ГОРНА   МЕСТА ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА.

Този голям родопски път не е проучван комплексно, както и останалите тракийски пътища на юг от Балкана. Правени са сравнително сполучливи опити за други важни пътища в Свещенната планина но не и за този /Фол, Спиридонов,    Кисьов, Чапъров    /  и др. Арда е най-голямата река в Родопите и колкото и стръмни на места да са нейните брегове, от дьлбока древност тя е била естествена връзка на планинската тракийска общност в Източните Родопи с равнинната от Одринското поле. /Christov 2002/ Ние не ще търсим трасето на древнотракийския път от I хил.пр.н.е. Този въпрос не стои пред нас поради много причини. За нас е важно неговото общо направление, посока, доловимо от всички селища, селищни микрорайонни центрове, концентрация на монетни находки и вносни предмети сумирани заедно, нанесено на карти и всичко това съобразено с релефа.

От наблюденията върху картата иа праисторическите селища в изследваната област е видно, че земите южно от река Арда /карта/ са били по-гъсто заселени в сравнение с тези, северно от реката. На север от ридовете Чуката и Гората има много праистори­чески селища, но те спадат към долината на Харманлийска река. Те­зи изводи, за гъстотата на заселеност южно от река Арда, се повтарят и при наблюденията ни върху картите със селища, крепости, некрополи и рудни разработки от 1 хил. пр.н.е. Въз основа на всичко това, ние отново потвърждаваме нашата теза за съществуване на трасе през I хил.пр.н.е., северно от река Арда /с.Камилски дол, Долни Главанак, Силен, Перперикон/  на базата и на по-късния римски път и култово-селищните центрове в с.Горно поле и Перперикон. Но сега, след като сме събрали античната ма­териална култура в  Източните Родопи, приемаме, че пътят южно от река Арда е имал предимство пред този на север от нея.

Като се съобразяваме с всичко това и като имаме предвид релефа, ние приемаме следното основно направление от изток на запад: Одрин - Ивайловград - Черни рид - Попско - Крумовград - Голяма кула — Карамфил - Звездел -Момчилград - Ардино - Рудозем – Арда.  Южно от рида Мурсалйица - Триград - Змеица - Доспат - Сатовча -Гоце Делчев, което и ще бъде проучено по подробно.

От Ускудума /Одрин/ по река Арда и навярно от Плотинопол /край Димотика/ по Луда река,  са се събирали пътищата от равнина Тракия и да се разделят от двете страни на река Арда  за вътрешността на Ро­допите, някъде преди малкия пролом /клисура/ между днешните  села Камилски дол и Хухла / запазен калдъръм, тракийско светилище на връх св.Илия, антична и средновековна крепост, Кънев - Петрунова/  при Ивайловград. Разликата в надморската височина от двете страни на река Арда равнини селища Ламбух и Славеево, Ивайловград и тези по върха на ждрелото Хухла и Камилски дол е над 150 м. Това естесвено стратегическо място за навлизане в Родопите се документира от двете крепости охряняващи основните земни пътища от изток на запад и речния път по река Арда. Река Арда според нас е била плавателна през пролетта.

Най-ранен античен паметник в Ивайловград е могилният некропол открит в града. Той е имал площадка за погребалния ритуал отнесена към IV в.пр.н.е. Близо до река Армира е известната с добре запазени мозайки вила от рим­ската епоха. Намерен е и мраморен жертвеник. Навярно за охрана на този презродопски път,  при разклона са построени две крепости, едната е при река Арда на Балък дере, а другата в квартал Лъджа, м. Хисарлъка, където са се събирали пътищата от Ускудума и Плотинопол. От Атеринския мост на 7 км югозападно от Ивайловград към крепостта Хисарлъка /Лютица/ и до днес ли­чат следите от стар път. За по голяма яснота ще повторя: в района на с. Славеево /надгробна могила и селище от желязната епоха/ се събират двата пътя идващи от равнината при Одрин и Димотика и пак около Ивайловградско се разделят два планиниски пътя от двете страни на реката за вътрешността на Свещенната планина Родопи през  проучвания период.

От Ивайловградско направлението на тракийския път се очертава право на запад по билото на рида Сърта, за да достигне река Крумовица при днешния град Крумовград. В тази отсечка  са известни  4 крепости, които можем да предположим, че са служили и за охрана на пътя. Запазени са и рудокопни ями в село Попско /надморска височина 800 м/  и мегалитни паметници, долмен с мегалитен кръг  в м.Бозалъка /турските гробища/ при село Железино. Крепостта на хълма Халка тепе, при същотс село, носи име свързано с железопроизводство - Демирлерското ка­ле /Желязното кале/. До тази крепост води стар път. Другите крепости са: Бялградец /Акчехисар/ при село Гугутка и 2 при село Конници.

Северно от с. Попско в землището на с. Черничино и местността Окопа /гр.Маджарово/ има голям планински тракийски селищен микрорайон и аристократично- династичен център от края на Второто и Първото хилядолетие пр.н. е. Землището на с.Черничино е обитавано от планинските траки – няколко селища, непроучена крепост и могилен некропол със свещен граден кладенец. В една от могилите е проучено подмогилно съоръжение /гробница/ от IV – III в.пр.н.е., която е подготвена, но не използвана по предназначение според колегата Нехризов.

Скалистият връх Окопа /786 м.надм.в./, южно от гр.Маджарово, е терасовидно оформено било, залесено от всички посоки и с най-достъпно място от северозапад. Вътре грамадите от зидове са с трудно установим план. Черна и сива тракийска керамика, строителна и битова от античността и средновековието. В югозападната част, близо да върха, има малък  скален навес. Близо до него се намери част от устие с есовидна украса. Проследихме останките от външните  зидове на  укреплението. Под върха се откри пещера с керамика и зидове. Югоизточно от водоема попаднахме на част от мраморна касета /66х55х10 см./, навярно от олтара, с двойно профилирана рамка /дълбочина на профила 1 см./ и изчукан латински кръст, показваща сьществуване на голяма раннохристиянска базилика /намериха се и следи от цокъл и стенописи с портретти по зидовете/(фиг.6). Западно от нея открихме изкуствено оформен правоъгълен басейн-водоем. При източване на водата с бензинова помпа от иманяри, той отново се пълнел с чиста изворна вода. На най-високата точка,  оформено с два реда каменни стъпала с различни размери /под водоема са запазени 7 стъпала, над него -5/документирахме  площадка- светилище на Слънцето. От там към басейна проследихме улеи, места за дървени колони, цилиндрични и правоъгълни ями, започната вдлъбнатина /жертвеник ?/, както и много фрагменти от керамика. В западна част от водоема, на висока скала има три погребално- поменални /чрез изгаряне/ трапецовидни ниши, с лице на изток и юг. Най-ранни материали- от  ранножелязната епоха- първа фаза /Чичикова – Гергова XII – IX в.пр.н.е./3/ Пряка видимост за крепостта над с.Камилски дол.

През не малка седловина на север с извор по средатта е добре оформена тераса /било/ за погребалните и поменални ритуали на тракитте аристократи през желязната епоха. От петтте могили /двете са една в друга/ в две има подмогилни съоръжения /гробници/,  две са полуунищожени от любители слуги. Двата  големи могилни насипа се допират, а до тях е имало извор. Северно от тях има пещера светилище с градеен свещен кладенец /вриз/ от ранножелязната епоха.

Разкопките продължиха шест археологически сезона, провеждани прецизно, чрез вътрешна хоризонтална и вертикална стратиграфия и периодизация на строителство и археологическия материал. С  различна интензивност се прилагаше  метод на пресяване и промиване на пръстта от могилата, геофизични изследвания, архитектурно-геодезични заснимания, наблюдения и препоръки от специалисти от АИМ-София.

В процеса на работа установихме, че в изграждане на най-голямата могилата /№1/ се разграничават  многократни етапи на използване и натрупване с няколко строителни периода на градеж и няколко вековна употреба .

Първоначално е направена малка  могила /1а/ с височина 2,60 м., подобно на най-малката, прерязаната през средата от иманяри /№3/. Тя е била в центъра на големия могилен насип, с унищожена  горна част от иманярски изкоп – „изток – запад”.

От каменната тераса на върха е избрана най-високата скала /вечното жилище/ за изграждане на първото погребалното съоръжение – традиция през ранножелязната епоха. Тук грижливо са пренесени материалите от няколко дневните погребални празнувания- церемонии по време на натрупването, недалеч от ритуалното огнище /тризна/, където е станала кремацията. Така се е получила дванадесет пластова могила с височина 1.10 м. от пепел, въглени, пръст и положена в нея двустранно заострена, великолепно шлифована, каменна  брадва (?сечиво за жертвоприношения)  (фиг.7), силно корозирала част от железен меч /елипсовидно сечение, запазено ядро/  и 41 фрагмента  от керамични съдове. Анализа на керамикатта е: 2 дръжки /деб. 2 см./, 2 фрагмента и 2 части от устие /от три съда/, работени на грънчарско колело, всичко останало е работено на ръка- 37 броя с дебелина от 0.4 до 1 см. и 4 бр.с 1-2 см. Структура е  песъчлива, с неравномерно изпичане и различни цветове от вън,  вътре и по средата /червен, черен, сив, кафяв/. Само един фрагмент, червен отвън и отвътре, а в средата сив, е покрит с тънък слой графит, фактура финна, работен на гръчарско колело, деб. 0,5-0,8 см.

Добре огладената брадва без отвор /дупка/ е от тъй наречените плоски, трапецовидни, двуостри брадви. Размери: 8.5 см., горна основа – 4.5 см. дебел.2 см., долна основа – 6 см., дебел.1 см. Тя, освен че  показва високия социален статус на погребания местен владетел чрез изгаряне, може да е и дар към Слънцето – великия бог на траките. Остриетата от двете страни са не само нащърбени, а напълно пречупени от употреба, хоризонталния профил е елипсовидан. Употребявана е дълги години преди да бъде положена като гробен дар. Според нас тя не е използвана за дърводобив, а символно предавана през поколения  за жертвоприношения, култово сечиво и скиптър. На този висок скалист връх над река Арда и откритите обиталища по нея е положен местният предводител-жрец, достоен слънцепоклоник и ръководител на орфическите ритуали. Този тип каменни брадви с две остриета се срещант много рядко, за разлика от брадвите с едно острие /с отвор или без отвор/. Подобна плоска двуостра брадва има в най-богатия гроб № 43 от Варнеския халколитен некропол. Срещат се през дълъг период от време.

   Могилата от кремацията с погребалните дарове е покрита допълнително само от къмъни, без примеси от пръст и така височината и достига до 2,60 м. и над 3.20 м. в диаметър. Относителната хронология за изгражденето на това съоръжение, въз основа на анализа на керамиката /фрагментите от съдове на грънчаското колело са само 5 бр.от общо 41/, поставяме в края на VI в.пр.н.е. Това е времето, когато местните владетели не са така богати, за да правят градени подмогилни съоръжения като тези от село Брестовица, Пловдивско / 4 /. Това е времето на първият известен тракийски владетел Терес /540-448 пр.н.е.(?)/ и  персийската експанзия на цар Дарий I 519/514/512(? ) г. по тракийските пътища на Марица и Арда в походите  срещу скитите.

От южната страна на каменната могила е била издигната солидна каменна гробница, с 3 метров открит коридор. Гробната камера е била изградена върху здрава материкова основа, която на места е покрита с трамбована пръст. Могилният насип е бил подновяван, а коридорът –удължаван.

По своето конструктивно решение гробницата –мавзолей няма аналог с откритите до сега в България и съседните държави. Върху квадратната  основа  на гробната камера /2.50 м. х 2.50 м. и със същата височина/  е изградено четирискатно засводяване на стените, което започва от основата, а на върха е оформено с 2 блока, Гробната камера е конструктивно свързана с фасадата на входа и коридора / най-вероятно-открит/. Тя е изградена от добре обработени каменни блокове от вулканичи туфи. Те имат, общо взето, правилна паралелепипедна форма със скосено лице на квадрат, правоъгълник, трапец или ромб. Всички са с две основни височини, които се редуват правилно и образуват тесни и широки редове. С цел да се гарантира плътното прилягане на външните ръбове на блоковете, вътрешните им плоскости са иззети някъде повече от необходимото и са се получили фуги до 1 см. На места са употребени каменни „тапи”. Скрепването на блоковете е ставало с помощта на железни скоби, заливани с олово в специално врязани в камъка гнезда. Каменните блокове са с различна степен на обработка. Едни са добре изгладени, други имат бордюри с различна дебелина или недовършени.

Всяка от десетте фуги на рустицираните каменни блокове от четирите стени намалят размерите си по вертикалата нагоре. Разликите между първата фуга с пода и втората е от 4,4,2,3 см. от западна, северна,източна и южна стени. Разликите между втората и трета фуги е 8,10,8,12 см. И така до десетата фуга. Позволяваме си да дадем тези подробности, защото това е първия уникален белег на тази аристократична гробница. От известните ни над 45 подмогилни съоръжения у нас /гробници – храмове – мавзолей/ четирискатно засводяване от основата на гробната камера не е археологически документирано.(фиг.8,10)

Пред  камерата, с нивото на каменния праг, бе голям каменен блок с трапецовидна форма като тази на входа. Той е с размери- 84см.-височина, 58см.-ширина, 26см.дебелина. Височината му е по-малка  от тази на входа с 30 см. За да влезеш в камерата трябва доста да се наведеш. Височината на входа е само  1.14 м. При  затваряне се получава отвор за наблюдение навътре към камерата за периодични поклонения, за поглед през прага в отвъдния свят разположен „долу”. Този затварящ камерата голям и тежък блок е гладко обработен, изгладен само от външната видима страна. В гробната камера не се откриха следи от погребални дарове. Там където не бе пипано от иманяри върху трамбования замазан под, по всички краища имаше пласт от много фин сив прах, 2-3 см. към вътрешните северни стени  и 13-14 см към стените от входа, който не е бил плътно затворен. Този фин сив прах е от просмукването на вода през малкия могилен насип, тънката каменна ризница и стените на съоръжението, след като е било затворено три четвърти от отвора му. А може да е и праха на „времето”, тъй като бе много пухкав и порест.

Дромосът бе изграден със същата строителна техника на камерата, която се доближава до псевдоизодома. Той наверно е бил открит или недовършен. (фиг.9) Върху хоризонталната греда /трегера/ над входа е поставен трапецовиден камък,  фланкиран с два блока, конструкктивно свързани с трегера, за оформяне на фасадата (фиг.12). Подът му е бил от трамбована пръст, с лек наклон навътре. От земетресения има напукани през средата блокове от северната стена на камерата,  трегера над входа и западната стена на дромоса е с наклон към оста на коридора.

Как да възприемаме и тълкуваме това съоръжение, до малката първоначално издигната могила с трапецовидната, жреческа брадва, така добре архитектурно обмислено? В новата политико-военно-икономическа обстановка продължава връзката с мегалитната култура и орфическата докрина. Плановата композиция не е нова – квадратна камера с две фланкиращи надлъжни  стени на коридора към входа. Но начина на изпълнение, четирискатно засводяване от основата, полузатварящ се плътно вход, нямат според нас само функционално предназначение. Четири полутрапецовидни стени, трапецовиден нисък вход и трапецовиден полузатварящ блок, трапецовиден камък за фасада над трегера, трапецовидна жреческа брадва,  трапецовидни ниши са според нас белег на орфизма. От оразмерените и документирани от нас над 1200 погребално-поменални скални ниши много малка част са правоъгълни. Трапецът е соларно-хтоничен символ на увърдената вече орфическа докрина и тук тракийския аристократ е имал икономическата възможност да го реализира приживе  не само с едно предназначение – гробница, обърната на юг. От дейността под Слънцето до живота на Тъмно пътят е кратък /коридор, фасада, почти затворен вход/ и дълъг /водач, гадател, невидимия/.

Какви са нашите предположения? Съоръжението е построено приживе и то не само за вечно жилище на душата, а и за усложнен погребален /?/ или поменален ритуал -  полузатворен нисък вход, фасада с градени зидове – крила, добре трамбован под /път към отвъдното/. Ако е имало погребение, то то е било с кремация. Всички следващи по време 28 „погребения” са с изгаряне. Не бяха намерени нито  парче карамика, въглен или следи от пепел в камерата. Според нас, този достоен одриски аристократ е загинал недалеч от родния си край, в  царството на Терес – при неуспешния му поход за завладяване на Тракийския Херсонес /478 г.пр.н.е.?/.

Проучването на могилния насип от двете страни на коридора, над входа, както и на пода, ни поднесе много на брой кремации (погребения- петна) от въглени,пепел, кости, премесени с  златни конци /15 вида, по форма и дебелина/(фиг.16) и златни апликации от дреха.(фиг.11) Златните находките разделихме в няколко групи-малки /2 мм. - над 600 броя/, средни и по-големи пулчета, някои с украса, както и листенца, обикновенни и цизелирани- всичките с халкички за пришиване към основната дреха.(фиг.17,18) При анализите се установи, че малките пулчета са еднакви до 4 знак на аналитични везни, че микроелементите на местното злато от реките и рудниците  и на украсите са идентични, което подсказва, че  тези миниатюрни творби са дело на  местни, според нас майстори. Към красотата на пулчетата и листенцата  се прибавиха множеството парченца от златна тъкан, разплетени нишки, халкичка и едно стилизирано стръкче на Орфеевото цвете /силивряка/ (фиг.21) .Тези части от златоткани носии, плетена златна основа, показваща дебелината на тъканта, различни видове плетки, достойни за спещиално изследване се откриваха за първи път в България. Всичките украшения, пулчета, листенца, висулки са с халки за пришиване към дрехи. Нагръдници, торкви, обици, гривни, пръстени и други накити нямаше. А мъжете аристократи обичали да се кичат повече от жените. Според нас накитите са прибирани още по време на дългите погребални церемонии от наследниците. Иначе това натрупване на златни украшения за отбелязване на социалния статус в обществото стои необясним. Може би този обичай да е бил само при кремацията, или пък погребенията да са символични на дрехи от загинали далеч от това място. Не е  лесно да си криминалист за времето на цар Терес с техника от времето на цар Борис III.

През 1984 г.в I квадрат от коридора, на равнището на пода от трамбована глина, под нивото на прага за съоръжението – храм (?) в пласт от пепел, въглени и изгнили вещества се попадна на много различни златни нишки и части, парчета златна тъкан. Под това, погребение – кремация, се откри по-ранен под от трамбована глина, а под него друго по-ранно погребение - кремация, пак чрез изгаряне, пепел, въглени, части златоткана тъкан.

При разширението на сектора в III квадрат, върху разрушения зид на коридора и източно от него се откриха ломени камъни. Непосредствено под тях, в пласт от пепел се откриха златна тъкан, различни по големина пулчета и листенца за пришиване също от злато.

В VI - VIII квадрат, заедно със златни пулчета и листенца се документираха части от втулка на копие, връх от стрела и част от железен меч. В IX –X квадрат – също пепел, въглени, златни пулчета и нишки. В IV квадрат, върху разрушения източен зид на коридора се намериха 8 големи зъба от кон в петно от пепел - крремация. Конят /добре подбран за жертвоприношение/ е медиатор, посредник при пътуването между двата свята на аристократа воин-конник и символ на власта. Дали той /конят/ е към първитте „погребения” пред входа или към следващите поменални практики – ще се реши при следващи  внимателни анализи.

През 1985 г. продължихме  работа на съседното подмогилното съоръжение в мог.№ 2, тъй като иманярите го бяха открили при нашето отсъствие. Те бяха попаднали на три обработени каменни блока като ги разбутват, за да влязат вътре. И тук, пред входа също се откри голям каменен блок за затваряне като този от съседната могила. Явно строителното ателие е било  едно защото и планово и конструктивно са еднакви. Ключовия камък тук е един,  в мог.№1 са два.

В III квадрат от мог.№ 1, на 20 см. от нивото на трамбования под, заедно със златното орфеево клонче с осем листа, се намери железен къс със златна инкрустаация. Продължи работата по западния зид на коридора  от  втория строителен период. Установи се, че  завива постепенно на изток към оста на коридора, така че да се получи малък отвор, без да може да се влиза. Следващите дни пред този отвор с примитивната фасада се откриха разтрошени и с гърлата надолу 4 амфори и глинена кана с чучур. Върху една от глинените амфори бе забелязан  печат от о.Тасос – последната четвърт на IV век пр.н.е. Това е датировка на амфората, но не и на погребението. Тези амфори според нас са доставени по воднитте пътища на река Марица от Енос до Адрианопол и после по река Арда, която наколкко месеца март-юни е била плавателна. Така освен пътищата от двете страни на река Арда е имало и воден път по реката.

       За оживените търговски връзки в този край с малоазииските градове говор           ят намерените северно от  Ивайловград, при село Камилски дол,  60 тетробола /това е съкровище/ на град Парион, отнесени към IV в.пр.н.е? По древно тракийския път проправен от долината на река Арда са дошли и монетите на Александър III, Лизимах и Персей, сечени в малоазийските градове Книдос, Фаселис, Перге, Аспеидос и Бизантион от ІII- II в.пр.н.е. Съобразявайки се с най-голямото количество монети сечени в Коринския град Книдос, Йорданка Юрукова прави опит да проследи пътя: Книдос - Бизантион - Ускудума - долината на река Арда, по който са дошли монетите.

       Разнообразна е и находката открита в село Благун /община Аврен/:  тетрадрахми и драхми на Александър III -    сечени в Лампсак, драхми на Филип III Аридей и Лизимах. На една височина до село Малък Девисил /южно от Крумовград/ в развалините на антична постройка, са намерени монети на Маронея, Абдера, Тасос, римски републикански и други римски императорски. По всяка вероятност повечето от тях са дошли по пътя минаващ през прохода Маказа, който се пресича с този по река Арда в долината на река Върбица.

Северно от Малък Девисил е село Ручей. Тук в развалините на

друга сграда, по всяка вероятност светилище, на връх Караклисе е намерена монета на Реметалк и римски императорски. Тази монета на   Реметалк навярно е дошла от тракийския център Пулпудева по пътищата през Родопите, Северно от Крумовград, при устието на река Крумовица /село Поточница/ е намерен електронов статер на град Кизик, който е един от редките парични знаци намирани у нас.

Пак по течението на същата река Крумовица, но по-близко до Крумов­град,  при село Хисар,  са открити две колективни находки на бронзови монети от град Маронея - IV в.пр.н.е.

По билото между село Попско и Крумовград е малкото селце Чал, където също са намерени бронзови монети на град Маронея от IV впр.н.е. .

През 1974 год., в Крумовград,  бе проучено неолитно селище от VI хил.пр.н.е.

Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е прекъсвал. Село Лимец тракисйко светилище, с.Вранско скални погребално-поменални некрополи, с.Черничево долмени. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски крепости, говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи и оформянетто на селищен център по долината на река Крумовица приток на голямата   плавателна река Арда. От няколко години тук на Ада тепе  се проучва рудникк от къснобронзовата епоха за добив на злато. През античността тук са се оформили и други селища , светилища и крепости. По-важно за нашето проучване е светилището от късножелязната епоха в м. Сръчен рид, двете кре­пости на връх Чала - Дженеве и в центъра на града, които не са достатъчно проучени. От Крумовград произхождат отделни монети от град Маронея, Александър III  и Лизимах, сечени в град Лампсак на Мала Азия и Филип III Аридей също сечени в М.Азия. Те отново ни подсещат, че пътя Мала Азия -Византион - Ускудума - река Арда е бил добре познат на търговски­те кервани.

      От Крумовград тракийският път е прехвърлял билото в посока към Момчилград. В тази отсечка се намира големият скален некропол при село Луличка. Той  се състои от 101 трапецовидни ниши, датиращи от ранножелязната епоха. В близост до тях ще трябва да се търсят тракийските махали-селища на хората, които са оставили този мегалитен некропол.

Землището на съседното село Звездел също чака своето основно проучване. Неизследвани старини има по върховете Малтепе, Асар, Асаркаясъ. Наименованията ни подсказват, че това са развалини от крепости, които навярно са служили и за охрана на родопския път. През Звездел може да се мине по директен път и към селата Токачка, Тихомир към прохода Маказа и тракиските селища Маронея и Исмарос. От  района на днешното селище Звездел е имало връзка със мегалиттния комплекс -  траккийско  светилището на          Орфей, средищен, духовен и икономически център при с.Татул от 12 век пр.н.е. – края на античността и средновековието.

След като достигне Момчилград, пътят е пресичал меридиалния път, идващ от Беломорието /град Маронея/ и прохода Маказа за Пулпудева и Маричината низина. По върховете Хисартепе и Калпаклъ асар също има непроучени крепости, Харман кая – светилище календар от края на бронзовата епоха при с. Биволяне. В има погребоно-поменални скални ниши и светилища – селата Чайка, Бозвелиево, Друмче, Обичник, Кос, Чуково, Чокманове, Лале. В Момчилград е намерен електронов статер на малоазииския град Кизик.

Като прехвърли река Върбица /в летните месеци/ тракийският път се е отправял навярно към Джебел, където също има непроучени: могилен некропол, стара крепост на десния бряг на река Кумдере. От Джебел наго­ре, пътят е бил охраняван през ранножелязната епоха от голяма крепост при село Воденичарско. През късножелязната епоха се издига  крепостта и на връх Остър камък до село Устра   . Под южните части на крепостта има скален култов некропол от трапецовидни ниши. Северно от село Устра има 2 двукамерни скални гробници. Други

2 скални гробници има в село Воденичарско и те са в близост до скален некропол от трапецовидни ниши. От тракийската крепост при село Устра произхождат и домонетни форми за размяна - 3 неу­потребявани бронзови брадви . Много и разнообразни са монетите, циркулирали в този район през v - I зек пр.н.е.

В Джебел има известни 2 колективни находки от град Маронея II период: едната се състои от 33 тетрадрахми, а другата от около 100 големи и малки бронзови монети . От село Карамфил, югоизточно от Момчилград, е намерена  монета на Птолемей I Сотер. При полска работа в района на село Менекше, източно от Джебел са от­крити 8 монети сечени от Филип II и 2 от град Маронея IV з.пр.н е. . Все в тази област, при махала Скалина, южно от град Джебел, през 1971 год,  в гърне,са открити 48 бронзови монети на град Маронея от iv век пр.н.е.  От същата махала са известни 2 винар­ски камъка /шарапани/ и 1 скална гробница от началото на I хил. пр.н.е . Шарапани има и в село Рогозче. Горе на върха е м. Калето /Кичюк асар/, където е била издигната тракийска крепост .

Областта, западно от Момчилград между Джебел и завоя на река Върбица при село Фотеново, през 1 хил.пр.н.е. е бил център на винопроизводство /виж карта         / Тук са открити 16 винарски камька /шарапани/. Те са служили за добиване на гроздов сок, които се е събирал в глинени съдове за допълнително ферментиране и преработка. Този край е търгувал с вино, ето защо не трябва да ни изненадват разнообразните монетни находки,намирани в тази об­ласт.Западно от с.Фотеново е с.Бенковски с 6 скални гробници на местни владетели войни и жреци от раножелязната епоха и 7 обекта с погребално – поменални скални  ниши в Кирковска община с 11 селища до извори и 23 култови оброчища по върховете от   I хил.пр.н.е. /Нехризов АОР 200З 2004 год/.

В богатото на антична материална култура от I хил.пр.н.е. село Устра е намерена колективна находка от бронзови монети от град Маронея IV в.пр.н.е.. Прави впечатление, че от общо 13 колективни находки на монети от град Маронея, 6 са намерени в Джебелско - винопроизводителния център. Това води до извода, че град Маронея, освен със свои собствени вина, е търгувал и с други, които са били произведени в долината на река Върбица.

На запад от село Устрен,древнотракийекият път е вървял по билото, минавал е през местността Друма и е достигал връх Алада. Тук в подножието на върха личат следи от стар път . Тези следи ни сочат, че пътят се е разклонявал: на север - покрай Ардино /тракийско селище, крепост, некропол от скални ниши - всички от

I хил.пр.н.е./   за долината на река Боровица; на запад през Сто­янов мост на река Арда.

След като прехвърли река Арда и като следва релефа, древнотракийският път е минавал северно от селищата Мадан и Рудозем. До­пустимо е при Рудозем да е имало разклонени на север от рида Мурсалиица. Тук,  при село Гела,  има праисторическо селище и пещерно селище от бронзовата епоха. Непрекъснат е живота в селищата и през  І хил.пр.н.е.до римското владичество. Открити са и кехлибарени мъниста, дошли по основния  меридиален път от Прибалтика през Пловдив. Има също така Тракийска крепост, могилен некропол от ранножелязната епоха до римското владичество и рудокопи . Въпреки всичко това,  релефа през село Гела за Гоце Делчев е по труден и пътя за Горна Места се удължава. Ето защо, според нас, основният път е минавал южно от рида Мурсалиица.Зимните месеци големи участъци от пътищата в Западните Родопи са били затворени. Това наше мнение е подкрепено и от археологически материали, въпреки че районът още не е добре проучен /виж карта     /. Важно е също така да се отбележи, че южните части на Мурсалиица не за­държат така дълго снега, както северните.

В района на Мадан и Рудозем има запазени следи от антич­ни рудокопи и галерии. Около Рудозем пътят по Арда е пресичал меридиалния път от Пулпудева за Беломорието. Освен с богатата тра­кийска антична материална култура от селища, крепости и некрополи /виж карта           / областта на Златоград, Мадан и Руозем е известна с много монетни находки. Забелязваме, че монетите на Марония се сре­щат в повече, но с тази забележка, че те са от 11-я период на монетосечене. Този факт можем да свържем със завладяването на бело­морския бряг от римляните и техните нужди от желязо, което се е добивало в този район.

Монетни находки от Маронея II период са открити в Старцево , Бекилер , Габрица  и доста единични находки в село Страцимир . Някои от единичните находки на Маронея са намерени в м.Бялокамене, която е в съседство със стар римски път водещ до рудник Страцимир. Можем да предположим, че през прохода Трите камъка е минавал път с локално значение към Беломорието.

През 1971 год. в околността на същото село Страцимир бе наме­рена колективна находка на бронзови монети от Тасос II период и на римски републикански монети от Тасос II период и римския квестор Ецилас са намерени и в Златоград. В село Петровица също са открити монети на остров Тасос. Последните 3 находки отново пот­върждават изказаното наше мнение за търговските връзки и износа на желязо през края на II и I век пр.н.е., чрез васалните на Рим гръцки градове на Тасос и Маронея.

От рударския център Мадан са известни монети на Александър III и тракийски подражания на Тасос. Монети на Реметалк I и Реметалк и Август са намерени в Ерма река, които ни говорят, че е същест­вувала връзка между този край и долината на Марица. Монети на Ре­металк I и републикански са открити при разкопки на тракийско селище при връх Ком - село Сивино, югозападно от Рудозем. Древнотракийският път наверно е вървял по левия брат на Горна Арда в посока към Средния връх и Виденица. При село Арда в близост до изворите

на река Арда е м. Насилца с тракийско селище от  V-ІІІ в. пр. н.е. Наблизо има й непроучена крепост. От тук  някъде според нашите проучвания е тръгвал местен локален път за гара Бук. Трябва да отбелзежем, че участъка между село Арда и Триград е високопланин­ски и според нашите изследвания е бил използван  през  част от годинатта в античността.

От Средния връх към Триградската река, по безводните пътища на Места, изградени с калдъръм, се срещат изкуствени кладенци /малки цистерни/ за съхранение на вода. В землището на село Триград има много пещери, които са  били заселени още от неолита- пещера Проходна. Голяма част от тех се използват за живеене през желязната епоха: н.Горни раж 1,2, Харамийска, Суходолска. Все още не са проучени  и 2-та могилни некропола с трите крепости: м. Калето, Казурчан и Енелово.

Следващото близко селище е Змеица с известния връх Гьозтепе, където е имало светилище с кръгла форма. Тук е откривана керамика от неолита, бронзовата епоха,   желязаата епоха и римското владичество. Към светилицето на връх Виденица /Гьозтепе/ е водел път,  постлан с плочи . Крепост от желязната епоха е имало и на връх Турлата. След това древнотракийсият път следва ридовете на   западните Родопи в направление кьм Горна Места.

Районът на град Доспат е твърде богат на антична материална култура. Той е крьстопът на родопски пътща: за Беломорието, до­лините на Места, Марица и Арда.Към Касъкското кале води калдъръм с застъпки и парапети. Тракийски крепости е имало на Голия връх /Кел тепе/ и Голямото кале /Каукел/, където се намира керамика от желязната епоха. Добре е поучена крепостта Хисаря, която е била обитавана от кьснобронзовата епоха, до ІІІ-ІІ век пр.н.е. и отново през средновековието. При Сребърния поток /Гюмюш дере/ се намират следи от сребърни, златни рудници . Цитатът на Ст.Захариев: "Помаците открили подземна стая от дялани камъни със сво­дове, но казват, че нищо не намерили вътре освен изгнила железна врата"' , навярно се отнася за гробница. Важното кръстопътно положение на Доспатското землище се определя от вносната, гръцка керамика, монетите от Тасос II период, Неаполис /Кавала/ и Филип V/?открити в м. Хисаря     Ние отново ще подчертаем, че като се съобразяваме с релефа и като сумираме резултатите от археологическите паметници от праисторията и античността, въз основа на вносните предмети и монетната топография, направлението на пътя   не  е минавало от Доспат за Ковачевица, а се е спущало право на запад към Неврокопското поле през село Сатовча. През последните години този район се проучва чрез разкопки и теренни обхождания.

Освен праисторическите селища при Змеица и Доспат, селище от неолита, бронза, желязната епоха и до късната античност е открито в м. Заимова чука при село Кочан.

В м. Изток, има селище от късножелязната епоха. Могилните некрополи в м. Изток, Чилова круша и др. са от ранно желязната, късножелязната и римската

епоха  и са важно доказателство за поселищата приемственост в този край.

Заедно с вносна гръцка керамика открита в Доспат, до село Плетена в плосък гроб е открито богато въоръжение - шлем, 6 торкви, 2 меча и 2 наколенника. Според изледователя на погребението Димка Серафимова,наколенниците са внесени от Гърция . Близо до селото е запазена част от калдъръмената настилка на римския път,  който е следвал направлението на по-стария тракийски път. На 500м. от селото е крепостта Плетена, която навярно е охранявала и пътя към вътрешността на Родопите.

Много важно за нашето проучване са кехлибарените мъниста, открити     наскоро в надгробна могила до село Любча. Близкото село Сатовча има некропол от  плоски гробове в м. Сивяк, използван през III - II в.пр.н.е. Непроучена крепост има в село Долен, а в село Бръщен- 2 селища от римската епоха. В село Абланица са известни некропол от късножелязната епоха и крепост от римската епоха. Селище от елинистическата епоха е открито в село Фъргово. В близкото до река Места село Дъбница е построена гробница през V- VІ век пр.н.е. Антична материална култура има в селищата Туховище и Крибул.

Най-ранна е  монетната находка от Александър ІІІ открита при село Сатовча. В село Кочан са намерени монети от Филип V и Iмакедонска област.

Освен основният тракийски път, южно от река Арда, северно от нея, както споменахме по-горе, е съществувало направление в следнота посока: Ивайловград, Ламбух /надгробна могила от късната жел.епоха/  с.Камилски дол, с. Малки Воден, с.Бориславци, с.Горно Поле, Долни Главанак, с. Силен , Перперикон.Къде е ставало пресичането, през различнитте сезони, западно от Хухла /където има следи от калдаръм/ или източно от с. Славеево  в равнината е трудно да се определи. В с. Камилски дол споменахме за намирането на съкровище от 60 тетробола от малоазийския  град  Парион -IV век пр.н.е. , дошли по търговските и военни пътища на Източна Тракия.Тук  има тракийски селища, светилище, крепост и места за добиване на руда и добив на метали.Доловете на местните ручеи са златтоносни и до сега се промива пясък.

На запад през землищата на Дъбовец /непроучвани некрополи/ и Малки Воден /скален некропол и калдаръм, непроучена селищна могила/ посокатта на пътя е била северно от Бориславци и Горно поле за Долни главанак.Този участък е проследен от колегата Д.Аладжов /цит.съч. стр.75-79/Не приемам неговото мнение, че е изграден от римляните.Може да е изграден по времето на  римско  владичество – време на нови идеи в пътното строителство.Но твърдо допускам, че кадаръма известен на траките  за покриване на улици, свещенни и духовни пътища е познат  далеч преди новата ера. В тракийски селища /Пулпудева и другаде/ е прилаган и в местни и регионални пътни настилки – между селище и светилище или неккропол и другаде.

Този тракийски път се бележи и от големия рударско-металургичен,селищен и религиозен тракийски династичен център между река Арда и Олу дере в днешнитте землища на Бориславци, Горно поле и Главанаците.Така очертания райоон е част от Маджаровското рудно поле.Тук

пътищата /местни и регионални за Глухите камъни и с.Вълче поле/  свързват селища /открити и укрепени/, некрополи /в земята и по скалите/, светилища /по върхове и пещери/ и се очертават от монетните и вносни находки. Тук в добре подбрания защитен завой на река Арда е възникнало селище през неолита – V  хил.пр.н.е. , местността Могилата.Селищната могила не е проучена но големината , над 9 метра височина и диаменър  180 метра, и керамиката по повърхноста подсказва за активен живот до край на каменно медната епоха  IV – III  хилядолетие пр.н.е.

Селищният комплекс в .Сиври дикме край с.Бориславци е един уникален обект-светилище на Великата Богиня-Майка,което няма точен аналог с познатите други до сега.(фиг.2 )То бе открито от нас през 80-те години сред антично селище от първото хилядолетие пр.Хр.,в близост до 2 извора,единият и до сега се слави като лековит и се кичи с цветни конци от дрехата.В селището се документираха на 78 хромела и различни по големина части на каменни кутела и гаванки за обработкка на рудата.На места има купчини чакъл, следи от шлака, водосъбиратени вани, а кореннитте скали са с орудявания.Тези материали са  за предметалургична подготовка на разсипнитте железни късове, които са твърди но крехки и лесно са подаватт на трошене и смилане.

  Основна част от светилищщето е голям камък с  размери-дължина 4 м.,ширина 2 м.и височина 1.70 м.,открояващ се с формата на грамадна контенурка от  околността,скътан в гъста  гора.От източната му вертикална страна има 3 плитки ниши, подходящи за поставяне на оброчни плочки.Отгоре, по гръба на „костенуркката” са вдълбани четири каменните съда с цилиндрична и  сферична форма .Добре оформените съдове с устиета по форма на големи питоси ,намиращи се на различни нива,показват възможност за преливане на течност от един в друг.Те са служели вероятно за ритуални олтари /или огнища/,места за молитви ,гадания,очистване с вода,наркотични напитки и аромати,жертвоприношения,поставяне на дарове, лечебни действия.

Около светилището личаха  следи от зидове на постройки, свързани с него.Най-вероятно то е било открит храм ,съобразно орфическата докрина и идеология.В района има големи количества разнообразна  натрошена керамика с соларна символика, пластична украса и графит, части от хромели,кутели,върхове на стрели ,копия,монети- 5 бр.,пръстен с лика на богинята Нике.Съоръжението е действало активно през  две хилядолетия до постепенното  приеманетто на християнството. Тракитте приемат раннотто християнство преди това да стане официално от император Константин.

В Хасковският музей се съхранява оброчна плочка  на Тракийския Херос,намерена в околностите на м.  Сиври дикме.Съпоставяйки нейните размери с тези на най-голямата ниша в свещения камък,предполагаме ,че главното божество /хероизирания местен владетел – жрец/е почитано тук и през римската епоха.Това  е бил Хероса – Тракийския конник.

Светилището е имало дълъг период на използуване-до края на 5 в.сл.Хр,съдейки по  намерените находки.Търпяло е развитие-първоначално - свързано с култа към скалата /земята/ - Богинята - Майка,изворите и по-късно се оформило като място за почит на Тракийския конник.Богината – Майка е сложна,комплексна и многофункционална,трудно разбираема и затова е Велика.Храмът - светилище е част от цялостен голям култов комплекс за обредни практики.

Ридът Сиври дикме се намирра източно и северно от селищата с извори,работилниците за обработка на рудата , шарапаните и светилищата с денивилация над 150 метра. И надморска височина над 540 м. От север ридът от два върха е с почити отвесни скали.Няколкото извора под върха и тези около светилищата са създали условия да се изгради укрепено селище на рида с размери  десетина декара.Най-достъпнатта източна страна се прегражда най-малко от две стени суха зидария.От юг и запад има по една крепостна стена.Въпреки многобройните и дълбоки иманярски изкопи десетките стени вътре говорят, че в определен етап освен за временно укрепление тя е служила за цитадела.Керамиката е от цялата желязна епоха, античността и средновековието.По значимо е съкровището от 56 сребърни тасоски тетрадрахми II период открито в местноста Ужикър.

Обхождането на землището на с.Горно поле ни даде възможност да посетим и отново да документираме откритата  от Б.Колев скална гробница в м.Фурнаджика. Допълнихме информацията за тези мегалити с още една,по- малка ,която бе заснета и  проучена с помоща на геофизични уреди.( фиг.5)

В близост до тях се очертаха още 3 интересни  светилища.Едното –на връх,където попаднахме на каменна стела с ниша за оброчна плочка.Другото представлява кромлех-каменен кръг,в средата- висока /2.70 м./стела с ниша за оброчна плочка, с лице на запад(фиг.4  ) - наверно светилище на Слънцето и Дионис.

Третото светилище ,също потвърждавайки  култа към камъка ,водата и слънцето бе  каменна стела,на която са  оформени две релефни фигури,с вдигнати нагоре ръце –в молитвена поза.(фиг.3)Телата са предадени опростено,главите са несъразмерно големи.Там е духът,интуицията,връзката с невидимия бог,с отвъдното.Наред с разпръснатите наоколо железни гвоздеи,върхове на стрели ,керамика,бе открит и връх от железен калем,служил навярно при изчукване на релефа. Всяка интерпритация на релефа с двете фигурки  в известна степен е субективна, но според нас това са мъж и жена /двете ръце са хванати, жената е с една глава по-нискка от мъжа/които се молят за съхранение на семейството, плодородието и живота.Подобни фигурки има по съдовете от неолита до бронзовата епоха но на къмък  не ни е извесно. Молитвената поза се характеризира с вдигнати към небето ръце в изправено положение на тялото както са представени в релефа от Горна поле.Тази поза се среща и по амулети. На десетина метра е свещения граден който не е проучен

По всяка скала,навест,пещера около Сиври декме има следи от мегалитното мислене на траките.Много често камъка,дар от невидимия бог, както водата и слънцето,запазва формата си.Естествени малки скали са място за надгробни могили – могила 1а в местноста Окопа,гробницата от VI в.пр.н.е. на връх св.Илия,с Брестовица и другаде.

От селищния парадинастичен център на местен владетел в Сиври декме древния тракийскки път, северно от река,  Арда е в посока към село Силен /надморска височина 274 м./ и мегалитния град Перпериккон /надморска височина 470 м./.Наблизо, 3 км южно от село Маджаре в покрайнините на река Арда е открита колективна находкка от бронзови монети на Маронея  / IV – III в. пр.н. е./ и бронзова тетрадрахма на Маронея I I период.В надгробна могила край същото село е отгрик железен меч /не е датиран/  Северно от село Силен е  село Долно Ботево /надморска вис. 238 м./, тук  има минерален извор, праисторическо селище, в могилен гроб сребърен нагръдник от V в.пр.н.е.,голяма колективна находкка от сребърни тетрадрахми на  Тасос /II период/ имитации от I в. пр.н.е.                               и антични селища.

От скалистите ридове над село Силен до златоноснатта Перперешка река има двадесетина километра.Малката река вливаща се в река Арда е оформила плодородна долина по която има документирани  десетки селища от новокаменната епоха до античността и средновековието.Над долината е крепоста – акропол с дворец – светилище на Дионис, гробници, цистерни и шарапани.В свещенния град Перперикон е намерена  вносна керамика от XVIII в.пр.н.е., което според нас подсказва че в определени части от годината река Арда е плавателна западно от селищните центрове при Маджаровския пролом.Градът – селищен,военнен и политически център е бил крътопът в много посоки, а сега кръстопът на туристически маршрути.

 Всичко проучено до тук доказва, че пътищата северно и южно от река Арда  са  били много оживени и то най-вече през втората половина на I хил. пр.н.е. Те са служили за връзка между долината на Струма и Вардар с Горна Места, Родопите и Маричината низина. Описаните по-горе пътища не са служел, според нас, за пряка връзка между населението от Равнинна Тракия в Одринско с това от Неврокопско поле. Но тези пътища, обединен с меридиалните пътища по Горна Места, Въча, Чая и Върбица, е част от онази стара пътна мрежа в Родопите,чрез която се е доставяло всичко необходимо за съседните земи от Беломорието и Маричината низина. Чрез тази пътна мрежа са се осъществявали контактите и взаимните влияния между гърци, траки и македонци.

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПУБЛИКАЦИИ.

Аладжов Д. Селища,паметници, находки от Хасковския край,1997 г.

Венедиков Ив. — Долмените   и скалните гробници, сб. Мегалитите в Тракия, С. с.  106—109 и посочената там ли­тература, 1976.

Гарасимов Т., Материали и научни съобщения,ИАИ, XXV, 1962 , стр.  232

        Маразов Ив.Траките и виното,”Дунав прес ООД”С,2000

        Г.Нехризов, Р.Миков „Теренни обхождания и спасителни разкопки във водосборния район на Бяла река”
- Археологични открития и разкопки (АОР), С 2001, стр.76-77.

Георги Нехризов. ТЕРЕННИ ОБХОЖДАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА

КИРКОВО ПРЕЗ 2004 Г. АОР , С ,2005 г. стр.67 -68

Георги Нехризов, Елена Божинова. ТЕРЕННИ ОБХОЖДАНИЯ В ОБЩИНА

ИВАЙЛОВГРАД ПРЕЗ 2004 г. АОР, С, 2005 г. стр.69

Георги Нехризов. ТЕРЕННИ ОБХОЖДАНИЯ В ОБЩИНА КРУМОВГРАД ПРЕЗ

2004 Г. АОР,С, 2005 г. стр. 70

Попов Д.  Траки. Исторически и културен обзор, изд.”Изток – Запад” 2011. Гръцките интелектуалци и тракийския свят,ЛИК,С,2010. Тракийските царе.Поведения и превъплъщения, ЛИК,С,2007   

Спиридонов 1992: Спиридонов,Т.Големият път през Родопите – Поселищни проучвания, IQ 1992Q 7-32.

Спиридонов 1999: Спиридонов Т.Пътища – Етнология на траките. София 1999,52-70.

Фол, Спиридонов 1983: Фол.Ал., Спиридонов Т.Историческа география на тракийските племена до III в.пр.н.е.том I-II,София 1983

Фол Ал. Тракийски паметници, част 2, Предговор,Наука и изкуство, С,1982.

Фол 1986: Фол Ал.Тракийският орфизъм.София 1986

Фол 1993: Фол Ал.Тракийската култура : казано и премълчано.София,1993

Фол 1997: Фол Ал. История на българските земи в древността до края на III в.пр.Хр.София 1997

Фол 1993: Фол В. Скалата,конят,огъня.София,1993

Христов 1999: Христов Ив.Планинска Тракия.Население,Култура и религия в древността.В.Търново 1999

Христов 2002: Христов Ив.Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус

Цончев  Д. — Старините около Ха­сковските минерални бани с. 85—107 и посочената там литература., ГПНБМ 1937/39.и цитираната там литература. По този въпрос има много писмени сведения /извори/ и изследвания.