ХРИСТИЯНСКИ МОНОГРАМ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ

    ХРИСТИЯНСКИ МОНОГРАМ ОТ АСЕНОВА КРЕПОСТ

    Автор Божидар Чапъров

    На 3 юни 1968 г. до втория вход на горната или централна част на крепостта, обърнат на запад  , бе открит издялан върху глад­ката мраморна скала голям християнски мо­нограм.Монограмът се състои от лве части, разделени чрез вълнообразна линия. Ни­вото на първата — горна част е с няколко ми­лиметра по-ниско от другата. Представени са два отвесни кръста. Единият от тях е заобн колен от думите: IC ХС NIKA. Над съкраще­нията има титли. Раменете на кръста от горната част на монограма са разчленени. Об­щата височина на монограма е 42 см, а шири­ната 20 см. Добре издяланите 6vkви са високи 4 см и имат средна дълбочина 0,5 см. Моногра­мът е много добое запазен с изключение на буквата „А", която едва се забелязва.

    Подобни християнски монограми се срешат на просфори, погребални савани, кръстове, възпоменателни чешми, миниатюри, монети, ръкописни полеи, антиминси. Досега не ни са известни подобни надписи, издялани върху не подвижна скала. Ето защо ще си позволим да загатнем за три възможни тълкувания: мо­нограм в началото на погребален или друг надпис, религиозен знак или ставропигия.

    С кръст или кръст с християнски монограм започват стотици надписи — погребални¹ и с друг характер.² Но в нашия случай нямаме надпис, а също така няма възможност и за гроб, тъй като наоколо мястото е скалисто и не позволява това.

Втората възможност е, че това е религиозен знак, поставен на оброчно място³ или с цел да не влиза смъртта в този дом. Обичаят да се поставя този знак при ново жилище на вход­ната врата и изобшо поставянето на надписи по стените и особено около входовете, е твърде застъпен в християнския свят.⁴

Предположението, че монограмът е ставропигмнален знак изглежда най-вероятно. Освен издадената сингелия, в Рилския ставропиги­ален манастир е имало каменни кръстове, които са замествали нотариалните актове.⁵

    След построяването на Бачковския манастир през 1083 г., историята на манастира е история и на Асенова крепост, тъй като, според типика на Григорий Бакуриани, основателят на ма­настира, тя влиза в пределите му като „първия и главния имот".⁶ Г. Бакуриани провъзгла­сява с хрисовул независимостта на манастира от всяка светска или духовна власт, „а също така и от страна на императора и патриарха".⁷ Нямаме сведения кога манастирът е станал ставропигиален, на пряко подчинение на бъл­гарската или друга патриаршия.⁸ Най-ранни сведения, че Бачковският манастир е ставро­пигиален черпим от един акт на патриарх Ки­рил, издаден в 1628 г. Според този документ патриаршията се меси в работата на манастира през XVI век.

    В 1394 г. в Бачковския манастир е заточен последният български патриарх Евтимий. Сле­дователно още преди идването на турците Бач­ковският манастир е бил ставропигиален. Не е и възможно такъв велик манастир да е бил под ведомството на местната власт или местния митрополит. Следователно, когато той е бил владян от българите или гърците, е бил ставро­пигиален или царски, т. е. имал е вътрешно самоуправление и е бил под върховния надзори закрила на патриарха. За това са били изда­вани писмени документи — сингелия, в които се уреждали правата и задълженията му. Пред­полагаме по аналогия, че в имотите на манас­тира са били побивани кръстове (ставропигии). Те са замествали нотариалния акт и са били символ за притежание на дадено място или имот към манастира.

Вероятно с подобна цел е бил поставен и християнският монограм на Асенова крепост — знак, че от приходите на този имот има право да се ползува само патриаршията.

Датирането на монограма епиграфски е труд­но, защото липсват характерни знаци за даден период. Въз основа на кръстовете, също е трудно да се датира. Латински кръстове се употребяват през дълъг период от време — от IV в. на н. е. до днес.⁹ Но кръстовете от монограма на Асенова крепост не са чисто ла­тински тип. Те са с по-дълги отвесни рамене.

Кръстове с монограма IC XCNKA се срещат още в катакомбното изкуство.¹⁰ В Мадара се срещат кръстове с монограма IC ХС IА, но за жалост не са датирани.¹¹

За датирането на монограма спомага запа­зеният кръстен знак в началото на Асеновия надпис от крепостта (обр. 1). Тъй като е най-близо до публикувания тук, той много добре може да послужи за сравняване. Станимашките гърци, когато изчукват надписа на Иван Асен II през пролетта на 1883 г., не посмяват да посегнат върху кръста, с който започва надписа. Запазеният кръст от Асеновия надпис е напълно аналогичен с горния кръст от пуб­ликувания монограм. Той също е с равни сре­щуположни рамене, които „се разширяват в краищата. По размери — 8 см х 15 см към 8 см х 14 см също няма съществени различия. Следователно, най-вероятно е, при възстано­вяването на Асенова крепост (1230—1231 г.), дошлите по волята на царя най-стари камено­делци да са изчукали върху непристъпните скали заедно с Асеновия надпис и този став­ропигиален знак, християнски монограм, за притежанието на тези земи направо от царя (патриарха) и имунитета им от местните вла­детели. Така монограмът е каменният документ за притежанието на тези земи от манастира.

Обр. 1. Кръстът, с който започва Асеновият надпис при Асенова крепост

Разглежданият християнски монограм от Асе­нова крепост спада към символичните знаци, които са спътници в надписите, но се употре­бяват и самостоятелно. Те представляват съ­ществен епиграфски елемент.

Историческата стойност и значение на опи­сания монограм ще се изяснят напълно след завършването на археологическите разкопки на крепостта.

 1.М. Генчев, Каменен надпис от Ловни дол, сп. Архео­логия, 1964, кн. 4, с. 28, обр. 1; К- Шкорпил, Антични паметници от западното Черноморие, ИАИ, XIV, 1942, с. 25—27, обр. 66—70.

2.Й. Заимов, Битолският надпис на Иван Владислав самодържавец български, С, 1970, с. 15. По въпросите, свързани с християнския кръст, неговата поява, същ­ност и развитие виж: Б. Несторовски, Литургика или наука за богослужение в християнската църква, С, 1931, с. 103—108; Арх. Йона, Учебник по литургика, 1950, С, с. 28—29; М. Ваклинова, Паметник на сред­новековната дребна пластика, сп. Археология, 1970, кн. 2, с. 48.

³ Оброчните паметници са поставяни с лице на запад, както нашия случай — П. Петров, Кръговидни памет­ници в Западна България, сп. Археология, 1962, кн. 2, с. 20—21.

⁴  Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи  от IX и Хвек, С, 1961, БАН, с. 43.

⁵ Й. Иванов, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С, 1917, с. 157-161.

⁶  Извори за българската история, том I, БАН, С, 1968, с. 42.

⁷  Пак там, с. 54.

8.Причината за създаване на ставропигиални манасти­ри е те да не бъдат зависими от местната духовна и ад­министративна власт при гражданските междуособици, за да дават доходите на патриарха и светия синод.

⁹  Н. Покровски, Очерки памятников християнското искусства и иконографии, Петербург, 1910, с. 23.

¹⁰ Ив. Ив. Гошев, Антиминсът. . . , с. 79.

¹¹  Мадара, разкопки и проучвания, кн. II, С, 1936, с.
85, обр. 131, с. 86, обр. 133.