Дръжка на хидрия от с.Момино

   При копане на пръст в землището на с. Момино, Пловдивско, през лятото на 1965 г. работниците попадат на тракийско могилно погребение.¹ Част от гробния инвентар е бил съхранен и наскоро предаден в Асеновградския народен музей.²

    Могилата се е намирала южно от с. Момино. Била е висока над 4 м и с обиколка около 60 м. За гроба, граден от ломени камъни, не са извест­ни подробности, защото е работено с багер. Меж­ду гробния инвентар в запазено състояние са били една антична гръцка ваза и една позлатена бронзова хидрия. На вазата, чиято форма не може да се установи, е имало изобразена сцена на лов на елени. Трима ловци с копия и бягащ елен са били предадени линеарно с тъмнозелена боя върху керемиденочервения фон. Вазата не е запазена. Хидрията се разпаднала при изравянето й от земята в ръцете на работниците останали само трите й дръжки и незначителна част от тялото. От запазените части съдът не може да се възстанови. Хидрията е имала две хоризонтални и една от­весна дръжки, богато украсени с лъвски протомета, змии и палмети. Това е комплект от редки творби на античното бронзолеярство.

    Отвесната дръжка е съединявала горната част на устието с най-издутата част от тялото (обр. 1). Тя е висока 28 и широка 22 см. Издига се Над устието, а за да се прикрепи по-добре към него, се разширява и има от долната страна жлеб, в който влиза ръбът на устието. Част от устието е запазено, прикрепено за дръжката с две бронзови нитчета. Над устието дръжката е изработена като лъвско протоме. Главата е с широко отворена уста. 

Обр. 1. Отвесна дръжка на хидрията от с. Момино

    Виждат се два горни и два долни зъба, между които виси изплезеният език. Носът е леко из­даден напред. Ноздрите са очертани. Челото е високо и разделено на две плоскости. Очите са бадемовидни с означени зеници. Ушите са полу­кръгли. Около главата е предадена гривата с ки­чури косми, гравирани по дръжката (обр. 2). 

Обр. 2. Лъвската глава от горната част на отвесната дръжка на хидрия от с. Момино

    Раз­ширената част на дръжката под лъвската глава от двете й страни е заета от предните крака, кои­то завършват с лапи, а над тях, по-назад, са поставени дисковете, украсени с по една гравирана розета. По външната страна на дръжката минава тяло на змия. Върху главата на змията са грави­рани някои подробности (сбр. 3). 

Обр. 3. Изображение на змия върху същата 

    Долната част на дръжката е оформена като база и украсена с пет едри топчета. Под тях дръжката се разширява във второ лъскаво протоме, което е опирало вър­ху най-издутата част на хидрията. То е предадено в нисък релеф. Челото е разделено на две плос­кости, очите са бадемовидни, а зениците са пре­дадени с кръгчета. Очертани са ноздрите. Ушите са изправени и се извиват нагоре. Гривата и тук е предадена с гравиране. Пред главата се подават двете лица. Цялото протоме създава впечатление, че е представен лъв в момент преди скок към жер­твата си. Отстрани на това второ лъвско протоме са извили глави две змии. Ще припомним, че змията е свещено животно на Дионис.

    Двете странични дръжки на хидрията са напъл­но еднакви. Те са дълги по 20 см и излизат от деветлистна палмета, украсена с волути при осно­вата си. Стволът им е покрит с по четири отвесни канелюра, които са прекъснати в средата от един цилиндър, украсен със зигзаговидни линии, и един пояс с пет топчета, както при долната част на от­весната дръжка.

При спектралния анализ се установи следният качествен състав на метала: злато от 0,001 до 0,01%, мед повече от 10%, калай повече от 1%, олово около 1°о и цинк по-малко от 0,01 %.³

    Дръжките от с. Момино са с оригинална украса и са изпълнени майсторски и артистично. Познати ни са досега седем подобни дръжки, две от които са намерени в България — при Старо село, Сли­венско, и при с. Пастуша, Пловдивско.⁴ Най- близ­ка успоредица с дръжките от с. Момино представя един комплект от подобни дръжки в Метрополи­тен музеум в Ню Йорк.⁵ По разпределение на ук­расата на дръжките нюйоркският комплект не по­казва съществени различия от разгледаните тук дръжки. Изключение прави само долната част на отвесната   дръжка, която представлява крилата сирена, а в страничните дръжки деветте листа на палметата се сливат в една плоскост. Всичко дру­го се дублира до подробности. Няма съмнение, че и двата комплекта са от един и същ център на гръцката художествена индустрия и са работа на много добър майстор. Комплектът от Ню Йорк се датира около 460—450 г. пр. н. е., към което време трябва да отнесем и нашия.

    Комплектът от дръжки от с. Момино говори за икономическите връзки на тракийската аристо­крация от този край с най-добрите центрове на гръцката художествена индустрия по времето на основателя на Одриското царство Терес. Възмож­но е намерените съдове да са били получени като данък, а не по пътя на търговски обмен. Подобни дарове във вид на скъпоценни съдове е получавал не само върховният владетел, но и вождовете на някои тракийски племена — парадинасти.

Ценната археологическа находка от могилното погребение край пловдивското село Момино е свидетелство за ръста на духовната и материал­ната култура в тази област на Тракия.

¹ Оскъдни сведения получихме от Тодор К- Тошев и Геор­ги Пенчев, работили през това време на обекта.

 ² Находката е запазена от Христо Динков, за което му изказваме благодарност.

³ Спектралният анализ бе изпълнен в спектралната лабо­ратория при секция физически изследвания на Научноиз­следователския институт по цветни метали — Пловдив.

⁴ Иван Венедиков. Находката от Старо село, Сливенско-ИАИ. XXVII. 1964. с. 95 — 106. Иван Венедиков. пое. соч., с. 

⁵ Пак там. с. 104.

Автор Божидар Чапъров