БЕСИТЕ ПО ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА ЧАЯ

  Поречието на река Чая обхваща 1200 кв км. Днес  в него са раз­положени 25 селища. Между тях са градовете Чепеларе, Лъки и Асеновград. Река Чая води своето начало от известната седловина Рожен, минава покрай Чепеларската и Хвойненската котловина и от Асеновград бавно тече на север, за да се влее в река Марица.

Споменатият район е обитаван от дълбока древност. Малко са писмените извори, които ни разкриват историята на този край. Ето защо учените-проучватели трябва да разбират езика на материалните свидетели от древността: крепостите, селищата, монетите, надписите и много други. С тяхна помощ се възста­новяват животът, обичаите и нравите от миналото. Преди години, в пещерата Топчика  /Добростанския масив/, бяха открити уни­кални скални рисунки, даващи ни представа за духовния живот на първите обитатели по тези места. За тях ние съдим и от на­мерените каменни чукове, брадвички и красиви обрядни пред­мети в землищата на Чепеларе, Козаново, Асеновград, Мулдава — датиращи от VI хил. пр. н. е.

През I хил. пр.н.е. долното течение на реката  е било заселено с рав­нинните беси, средното с ядрото на бесите, а горното навярно с травсите — клон на бесите. Бесите, един от най-големите тракийски племенни съюзи, са били известни в древността като най-войнствените. Те често воювали със своите съседи и най-упорито се борели срещу завоевателите-римляни. Македонците, Птоломеите и римляните ценели високо тяхната храброст и в своите войски поддържали специални поделения от нападател­ните и безстрашни тракийци — бесите.

Славени като опитни рудари през цялата античност, бесите за­почнали да получават и обработват желязото към XII столе­тие пр. н. е. Разработването на медни, сребърни и железни руди, наличието на важен път— свързващ Беломорието с доли­ната на р.Марица по поречието на р. Чая — били отлични ус­ловия за създаването на стопански център през първата поло­вина на I хил. пр .н. е. в горното поречие на реката. Този цен­тър влияел върху развитието на презродопския път, който с об­разуването на тракийската държава е бил навярно добре ор­ганизирано пътно съоръжение. Пръв известен строител на пъ­тища в древна Тракия е великият тракийски цар Ситалк, който в походите си срещу пеонците в Македония минава през сели­щето на трихълмието (Евмолпия), увличайки със себе си пла­нинските беси от поречието на Чая.

Голяма роля за икономическото развитие на бесите по по­речието имало трайното отсядане на гърците през VII—VI в. пр. н. е. по бреговете на Тракийско (Егейско) море. Най-силно е било значението на градовете—колонии Марокея и Абдера. С развитието на гръцките колонии местният стокообмен бил на­рушен. Гърците усещали добре ролята на тракийския пазар и умеели да предложат стока (далечни и скъпи платове, съдове, украшения) и да купят стока (дървен материал, смола, пчелен мед, восък, месо, метали). И действително, проучването на ар­хеологическия материал показва, че някои находки (като нако­ленниците от Асеновград) не са работени в Тракия, а са вне­сени от Гърция. Предмет на търговски обмен са били и откри­тите в с. Момино бронзови съдове с позлата (т. н. хидрии) да­тирани към 460—450 г. пр. н. е.

Възникват и много селища. Първоначално при военни стълк­новения местните тракийци заемали естествено укрепените въз­вишения. През по-късните епохи тези възвишения били укрепя­вани с дървена ограда (палисада) или крепостни стени от необ­работени каменни блокове. Тези укрепени места са били изпол­звани само при вражески нападения. В мирно време бесите жи­веели в неохранявани селища и само по-значимите от тях били допълнително укрепявани. Неукрепени селища са открити в землищата на Косово, Асенец, Павелско, Бачково, Дряново, Манастир и много други. От крепостите по-важни са тези при Асеновград,. Забърдо, Орехово, Куклен и др.

Основно значение за икономиката на равнинните беси имало земеделието. В Асеновград, Долно Воден и другаде са намерени големи глинени съдове за съхранение на зърнени храни. Пла­нинските беси отглеждали значителни стада от овце и коне. Бога­тите рудни залежи в районите на Павелско, Среброто, Мана­стир, Лъкавица, Наречен и многото рудни разработки от I хил. пр. н. е. предполага наличието на рударството като траен поминък в този край. Река Чая е била златоносна и едно от нейните наименования е Алтън дере — златната река. От добиваните: злато, сребро, мед и желязо са правели разнообразни фи­були (безопасни игли с практическа и естетическа стойност), гривни и торкви, които намирали добър пазар.Това се потвърждава от голямото количество находки, като сечива, оръжия и красиви накити.

Горна част от дръжка на хидрия, с. Момино, Пловдивско

Числеността и видът на металните изделия показват, че тук е съществувало силно развито местно производство на металургията и металообработването. Около днешните Павелско- Проглед е кипяла древната „инду­стрия".

 От оръдията за производство – сечива- са намерени брон­зови и железни ножчета в околностите на Чепеларе, Асеновград и другаде, които са местно производство. Въоръжението на тра­кийския войн е представено с почти всички видове оръжия: ко­пия, мечове, шлемове, ризници. Местните грънчарски работил­ници произвеждали различни по форма съдове: долиуми, канички, паничии, гърнета, чаши, урни и др. Малка част от тях са работени на ръка, а останалите- на грънчарско колело. Много глинени съдове имат вдлъбната и печатна украса: геометрични мотиви, врязани тръгълници, спирали, растителни орнаменти — житни класове, рибена кост. Бронзовите игли и прешлени гово­рят за развито шивачество и предачество. В обширните горски райони се развивали дърводобивът и въглищарството. Лозар­ството също  е било занятие на бесите.

Развитието и напредъкът на занаятчийството довело до раз­ширяване на търговските връзки. Най-ранната монета е от V в. пр. н. е. на непознато тракийско племе (може би от бесите), намерена в Асеновградско. От тракийските царе са намерени монети на Ама док, Аден. Най-много са откритите монети от Фи­лип II и Ал. Македонски, а по-малко от Лизимах, Касандър, Антигон Гонат. Има монети от далечни тракийски краища Одеос, Абдера, Маронея. Голямото количество и значителното разнообразие на намерените парични знаци най-убедително го­ворят за добре организирания вътрешен пазар и интензивен об­мен във вътрешността на страната. Това е дало отражение върху; развитието на търговията с външния свят. Откритите мо­нети от Тракийския Херсонес (Галиполския п-ов), остров Тасос, Тесалоника( Солун), Егея, Филипи, Парион и Атина, потвър­ждават, че не само крайбрежието, а и селищата във вътреш­ността са имали търговски връзки далеч от Тракия.

Изкуството, като последица от икономическия напредък, също е било в разцвет. Като произведения на тракийската торевтика тук са открити статуетки и голямо разнообразие на накити. По­следните са представени в няколко вида: фибули, торкви и гри­вни. Бронзова гривна, която е змия с навито тяло и опашка, е намерена в Асеновград. Торквнте са от две или три усукани жици от бронзова или медна тел.

Най-голямо разнообразие по форма и украса са получили фи-булите. Намерените повече от 45 броя фибули се подразделят по форма на пет вида. От двойноспиралните очилати фибули (с и без централна навивка — осморка) са ни известни 6 броя, из­работени от бронз. Другият вид фибули са дъговидните, които се отнасят към VШ—VI в. пр. н. е. При ладиевидните лъкът е само надебелен и приема формата на ладия. Откритите в поре­чието на р.Чая дъговидни фибули са изработени от бронз. По лъ­ковете на някои от тях има профилувани бразди или въз­леста украса.

Останалите дъговидни фибули се подразделят на дъговидни едноспирални и дъговидни двуспирални. От всичките намерени досега само две са желязни, останалите двадесет и две са бронзови. Дъговидните фибули в своето развитие през VI в. пр. н. е. опростяват формата и орнаментацията си .

Очилати фибули от с. Лъкавица и с. Павелско

Това дава възможност за оформяне на четвърти вид дъговидни фибули, из­вестни в науката под името тракийски тип. От тях, които не се срещат вън от Тракия, имаме известни седем броя. Необходимо е да отбележим, че от всичките фибули само 4 са от средното поречие на река Чая, а всичките останали 41 са намерени в гор­ния водосборен район. Това ясно говори за центъра на произ­водството на тези красиви накити.

От религиозните обичаи особено интересен е ритуалът на травсите (племенен клон на бесите), предаден от бащата на историята Херодот така: „Когато у тях някой се роди или умре, те вършат следното: сродниците седят около новородения и го оплакват, колко злини трябва да изтърпи, щом се е родил, и при това изреждат всички човешки патила, умрелия пък погребват в зе­мята с радост и веселие, като казват, че се отървал от всички злини и живее в пълно блаженство". Бесите погребвали своите умрели в изкопан в земята гроб, в който поставяли трупа или съд с праха от изгореното тяло. Гробният инвентар е различен в зависимост от материалното положение на починалия и обичая за времето. Херодот съобщава: „Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред.. , колят различни животни и се угощават. След това го погребват, като просто го изгарят или заравят в земята. После издигат могила и устройват различни състезания". Сега по поречието на река Чая има 125 надгробни могили и много други некрополи, които пазят погребалните обичаи на нашите прадеди — бесите.

Направеният кратък преглед позволява една панорамна ха­рактеристика за развитието на социалния и духовен живот на тракийския племенен състав беси, обитаващи поречието на река Чая през I хилядолетие преди новата ера. Тази материална и духовна култура е част от богатото дравнотракийско наследство, изиграло голяма ролята за  развитието на цивилизацията в Югоиз­точна Европа.

Божидар Чапъров, сп.Тракия, бр. 3,  1976г. стр. 195-200